Люспи

Остърга ли деня си, момиче?
Изчисти ли червата и мехура?
Кръвта на времето омаза цялата ти къща.
Под кожата ти люспите блестят,
най-после се показват сенките!
Най-сетне вижда се цветът
и истината, неполазена от червеи.
По белите ти кичури останаха следите от дъгата,
на слънцето месата – на земята.
Отнякъде се носи музика.
Не хубава, не стройна, не и весела,
но истинска като пръстта
и като мръсно-синьото на залеза блестяща.
Облизваш устни и излиза глас.
Дали е песен или плач –
присъдата е на месаря.
Изпитът свършва скоро.

Advertisements

* * *

Ти поиска да дойде гората в града.
Покани и сенките, любимите сенки.
Постлала на дивото мека постеля,
зачака с прехапани устни (колко изтъркано!).

Не се и надяваше, че гората ще дойде.
Не се бе подготвила за сухия студ.
Забравила беше каква си била,
гората дойде и ти го припомни.

Вой над вой, върху вой –
трупа се песен:

Стой си на сухо –
дъждът се протяга!
Стой си на топло –
зимата чука!
Стой си затворена –
чуват се вълците!
Стой у дома, вълчице!

Времето вътре, времето вън

Искам ли нещо повече от дъжд, кал и силен вятър
Искам ли буря и страх зад прозореца
Искам
искам всичко
Не съм ти казвала колко е тъмно в мен
Не съм, но искам, много искам
да изравня времето вътре с времето вън
искам потоп или поне урагани като знамена
да ги забия пред дома си
всички да знаят, че от прага започва краят
Не съм обещавала, че ще сме в един свят
Само, че ще се обичаме
Но тук е твърде сухо
и светлината ми пречи
Втвърдявам воля и събирам бурите
душата ми е фуния
преливам мрак и се разсипвам в капки
Прибери се, преди да те отмия

**TRY NOW: one simple yet SUPER EFFECTIVE beauty tip**

Развей си знамето
(майчино мляко, трева и кръв),
покрий лицето си с него
и изчакай 40 дни.
Стани по пладне, отметни покрова
и виж лицето си.
Не е това, което ти се искаше.
Не е това, което обещаха.
Не си това,
рекламата послъга,
а ти се хвана, мила,
както всеки път.
Но нищо! Пак ще си красива
на някого в очите някой ден.
А дотогава – прибери си знамето.

* * *

По тънка нишка се нижат дните
герданът от грешки тежи като котва
виждам я в езерото
отразена или отразяваща
още месец и ще стигне дъното
още ден и ще умие лицето си
Седя на брега и чакам
да видя целувката
с която ще се потопи
в своето минало единствено бъдеще

Това, което няма да намериш

Одра ръцете си на къпинака.
Кръвта ти има вкус на вино.
Ще се насити храстът
и кой ще каже, че не е оставил
от плодовете си достатъчно,
за да те прелъсти?
Коя е жертвата, кой губи повече?
Къде да разтоварим съжалението,
пред твоя дом или в пръстта, в градината?

Не казваш нищо, само се облизваш.
Кръвта ти има вкус на вино.
Въздъхваш, празна ти е чашата.
Къпините са кисели и твърди.
Посягаш да докоснеш някого.
Протяга се отсреща вятърът.

Ако го напиша, значи се е случило?

Носи си бронята винаги лъсната
бели гърди със златни зърна
както преди, така и сега
главата ѝ свети гладко избръсната
виж, след вечеря (така се очаква)
сваля щита, окача си шлема
има за всичко в живота ѝ време
денем воюва, нощем оплаква

Влиза си в ролята без да въздиша
както сънуваш, така се явява
гледа на кръв и съдбата познава
гледам към нея, за себе си пиша