Пътуване към нощта

Чувам гумите как се търкалят тромаво
Разкъсаните им меса
висят от колелата си безсилно
и пляскат пътя през лицето
Земята е ръждива
наоколо сме само ти и аз, асфалтът, Бог
и две-три остри думи
които разменихме преди час

Чувам всичката тишина
стратегически разположена между теб и мен
набор от въздушни възглавници
готови да пречупят вратовете ни
при удар его-в-его
Чувам колата, как скърца със зъби
докато спираш, просто така, в средата на пътя
Излизаш бавно
първо с единия крак
после с другия
изправяш се
не е поезия
Обръщаш се към мен за първи път
За първи път те виждам –
стар
ръждясал
целият – земя

Стоим сами до пътя
Пътуваме на място
пътуваме със скорост на планета
Пътуването към нощта започва винаги със ден
Запалваме колата
за да скрием слънцето

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s