Люспи

Остърга ли деня си, момиче?
Изчисти ли червата и мехура?
Кръвта на времето омаза цялата ти къща.
Под кожата ти люспите блестят,
най-после се показват сенките!
Най-сетне вижда се цветът
и истината, неполазена от червеи.
По белите ти кичури останаха следите от дъгата,
на слънцето месата – на земята.
Отнякъде се носи музика.
Не хубава, не стройна, не и весела,
но истинска като пръстта
и като мръсно-синьото на залеза блестяща.
Облизваш устни и излиза глас.
Дали е песен или плач –
присъдата е на месаря.
Изпитът свършва скоро.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s