Ритуали на пресяване

Вратата не разделя светлина от мрак.
Не ме очаква никой, не съм поканена да вляза.
Не е везна на съществото ми,
не ме осъжда, нито ме издига.
Посред гората съм.
Ръцете ми висят отпуснати
във въздух като пръст
и пият пръстите ми святост
на прага на вратата.
Елите са високи,
погълнали небето,
а слънцето преглътнали отдавна.
Гората е навсякъде,
а аз съм малка част от нея.
Прозира дух през кожата,
прозира свят през прага на вратата.
Но няма кой да зададе посоката.
Дали съм вътре или вън
решавам само аз.

Като дърво се строполявам.
Като дърво не съм се случила.
На крачка от вратата вътре в мен.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s