Ритуали на пресяване

Вратата не разделя светлина от мрак.
Не ме очаква никой, не съм поканена да вляза.
Не е везна на съществото ми,
не ме осъжда, нито ме издига.
Посред гората съм.
Ръцете ми висят отпуснати
във въздух като пръст
и пият пръстите ми святост
на прага на вратата.
Елите са високи,
погълнали небето,
а слънцето преглътнали отдавна.
Гората е навсякъде,
а аз съм малка част от нея.
Прозира дух през кожата,
прозира свят през прага на вратата.
Но няма кой да зададе посоката.
Дали съм вътре или вън
решавам само аз.

Като дърво се строполявам.
Като дърво не съм се случила.
На крачка от вратата вътре в мен.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s