Времето вътре, времето вън

Искам ли нещо повече от дъжд, кал и силен вятър
Искам ли буря и страх зад прозореца
Искам
искам всичко
Не съм ти казвала колко е тъмно в мен
Не съм, но искам, много искам
да изравня времето вътре с времето вън
искам потоп или поне урагани като знамена
да ги забия пред дома си
всички да знаят, че от прага започва краят
Не съм обещавала, че ще сме в един свят
Само, че ще се обичаме
Но тук е твърде сухо
и светлината ми пречи
Втвърдявам воля и събирам бурите
душата ми е фуния
преливам мрак и се разсипвам в капки
Прибери се, преди да те отмия

**TRY NOW: one simple yet SUPER EFFECTIVE beauty tip**

Развей си знамето
(майчино мляко, трева и кръв),
покрий лицето си с него
и изчакай 40 дни.
Стани по пладне, отметни покрова
и виж лицето си.
Не е това, което ти се искаше.
Не е това, което обещаха.
Не си това,
рекламата послъга,
а ти се хвана, мила,
както всеки път.
Но нищо! Пак ще си красива
на някого в очите някой ден.
А дотогава – прибери си знамето.

* * *

По тънка нишка се нижат дните
герданът от грешки тежи като котва
виждам я в езерото
отразена или отразяваща
още месец и ще стигне дъното
още ден и ще умие лицето си
Седя на брега и чакам
да видя целувката
с която ще се потопи
в своето минало единствено бъдеще

Това, което няма да намериш

Одра ръцете си на къпинака.
Кръвта ти има вкус на вино.
Ще се насити храстът
и кой ще каже, че не е оставил
от плодовете си достатъчно,
за да те прелъсти?
Коя е жертвата, кой губи повече?
Къде да разтоварим съжалението,
пред твоя дом или в пръстта, в градината?

Не казваш нищо, само се облизваш.
Кръвта ти има вкус на вино.
Въздъхваш, празна ти е чашата.
Къпините са кисели и твърди.
Посягаш да докоснеш някого.
Протяга се отсреща вятърът.

Ако го напиша, значи се е случило?

Носи си бронята винаги лъсната
бели гърди със златни зърна
както преди, така и сега
главата ѝ свети гладко избръсната
виж, след вечеря (така се очаква)
сваля щита, окача си шлема
има за всичко в живота ѝ време
денем воюва, нощем оплаква

Влиза си в ролята без да въздиша
както сънуваш, така се явява
гледа на кръв и съдбата познава
гледам към нея, за себе си пиша

​INFINITAS

In his office
under thin layers of darkness and dust
there’s a tainted vitrine
and in it – Infinitas
Well preserved
tail-devouring
self-sufficient
purebred
Marvelous specimen!

Outside the glass the time is flowing
Outside the glass it’s raining days
Yet he’s not concerned.
He’s sure of himself.
His prescious infinity is locked,
safe and dry
its curves are untainted
its skin is still soft
Carefully gutted
Already cleaned
Filled up with marbles –
polished remnants from all broken promises
shiny leftovers of a life never lived
By a man always busy
Making death look like life

Щ

Ще ме намериш ли в градината
разпънала ръце в насилена покана?
Ще падне дъжд.
Ще се покрия с кал.
Ще ме положиш ли в пещта тогава?
Ще ме извадиш ли изпечена?
Ще се напукам ли?
Ще ме захвърлиш ли тогава?
 
Ще ме намериш ли в градината
под плодовете на дървото?
Ще е отворена устата ми.
Ще чуеш ли глада?
Ще ме напълниш ли със думи?
Ще стана ли?
Ще тръгна ли?
 
Ще си отида.