Малки сънища

По-лесно се губя в малките сънища,
тези, които са шепа страх, шепа младост.
Губя и други в малките сънища,
губя думи, съзвездия, представа за времето.
Само теб не съм губила,
сянко любима!
Само твоите дълги пръсти се впиват до кокал.
Само твоите остри зъби (на слънце заточени)
пеят изскърцана песен.
Стоиш на стража пред мен,
а значи съм с гръб към рая.
Въртя се в малките сънища,
въртя се,
въртя се:
тромава балерина
върху очуканата кутия на живота си.
Но ти си все пред мен, сянко.
В малките сънища няма надежда.

Ще полегна в краката ти.
Събуди ме, когато стане време.

Advertisements

Измисленият ти живот

Протегна ли ръка към хоризонта?
Видях те във тревите – мравка без мравуняк.
Разперени криле нарязват въздуха,
а ти стоиш отдолу и го гълташ лакомо.
Сама в съня си, сама наяве,
мечтаеш да си част от нещо,
но вцепенена се спотайваш на ръба на погледа.
Разделите изискват някакво събиране,
не си добра по математика,
но помниш тези прости правила.
Разделяш дните на живяни и бленувани,
а знаем двете, че събираш нули
в колони като кули от кристал.
Прозрачна мравко без царица,
преситена на въздух и надежди,
вкопай се във пейзажа и се помоли
на този, дето няма да те чуе,
да ти даде това, което не посмя да стигнеш.
Или поне да те смете от двора си.

Люспи

Остърга ли деня си, момиче?
Изчисти ли червата и мехура?
Кръвта на времето омаза цялата ти къща.
Под кожата ти люспите блестят,
най-после се показват сенките!
Най-сетне вижда се цветът
и истината, неполазена от червеи.
По белите ти кичури останаха следите от дъгата,
на слънцето месата – на земята.
Отнякъде се носи музика.
Не хубава, не стройна, не и весела,
но истинска като пръстта
и като мръсно-синьото на залеза блестяща.
Облизваш устни и излиза глас.
Дали е песен или плач –
присъдата е на месаря.
Изпитът свършва скоро.

* * *

Ти поиска да дойде гората в града.
Покани и сенките, любимите сенки.
Постлала на дивото мека постеля,
зачака с прехапани устни (колко изтъркано!).

Не се и надяваше, че гората ще дойде.
Не се бе подготвила за сухия студ.
Забравила беше каква си била,
гората дойде и ти го припомни.

Вой над вой, върху вой –
трупа се песен:

Стой си на сухо –
дъждът се протяга!
Стой си на топло –
зимата чука!
Стой си затворена –
чуват се вълците!
Стой у дома, вълчице!

Времето вътре, времето вън

Искам ли нещо повече от дъжд, кал и силен вятър
Искам ли буря и страх зад прозореца
Искам
искам всичко
Не съм ти казвала колко е тъмно в мен
Не съм, но искам, много искам
да изравня времето вътре с времето вън
искам потоп или поне урагани като знамена
да ги забия пред дома си
всички да знаят, че от прага започва краят
Не съм обещавала, че ще сме в един свят
Само, че ще се обичаме
Но тук е твърде сухо
и светлината ми пречи
Втвърдявам воля и събирам бурите
душата ми е фуния
преливам мрак и се разсипвам в капки
Прибери се, преди да те отмия

**TRY NOW: one simple yet SUPER EFFECTIVE beauty tip**

Развей си знамето
(майчино мляко, трева и кръв),
покрий лицето си с него
и изчакай 40 дни.
Стани по пладне, отметни покрова
и виж лицето си.
Не е това, което ти се искаше.
Не е това, което обещаха.
Не си това,
рекламата послъга,
а ти се хвана, мила,
както всеки път.
Но нищо! Пак ще си красива
на някого в очите някой ден.
А дотогава – прибери си знамето.

* * *

По тънка нишка се нижат дните
герданът от грешки тежи като котва
виждам я в езерото
отразена или отразяваща
още месец и ще стигне дъното
още ден и ще умие лицето си
Седя на брега и чакам
да видя целувката
с която ще се потопи
в своето минало единствено бъдеще