писмо до сляпата

 

когато отряза ръката си
не те заболя
когато отряза половината си
не усети нищо
разхождаш усмивка
без повод, без намордник
разхождаш зъби
оголени стиснати зъби
още не те боли
още не усещаш
(казваш през зъбите)
децата в парка плачат
плачат и майките
всички плачат
само ти си сама и смела
и носиш броня
с дупка само за една ръка
с място само за половин сърце

Щастлива моя
мила моя самота
кога ще те боли
кога ще плачеш
седя и чакам
да се срещнем с теб
но ти си все навън
във парка
с повода
а аз съм все във своята хралупа
и никоя не смее да прекрачи прага
за да се слеем
минало и минало
и да направим бъдеще
все някакво